Нещата стават само тогава, когато мисълта е носителка на живота.

Може ли да се говори за неща, които не съществуват? Може ли да се говори за алхимически процеси в природата? Ако не съществуваха, нямаше да се говори. В природата се извършват и химически, и алхимически процеси, затова се говори за тях. Тези процеси вървят успоредно. Какви имена ще турите, не е важно. Едните процеси започват със сричката „хи“, а другите – със сричката „ал“. Това са два обратни процеса, каквито са силите, които излизат от левия и от десния палец, показалец на човека. Тези сили ще се срещнат някога във вечността. Явява се друг въпрос: Могат ли правите линии да се пресичат? – Могат. Като се пресичат, те образуват плоскости. Значи правата линия се явява като възможност на точката. Като се движи, точката образува плоскост. И плоскостта се движи и образува тяло. Като намери пътя на правата линия, човек намира пътя на плоскостта. От плоскостта пък той намира пътя на тялото. Защо съществуват химията и алхимията? – Защото съществуват хора на земята. Ако нямаше хора, нямаше да съществува нито химия, нито алхимия. Химията изучава външната страна на светлината, алхимията изучава цветовете на светлината, начина, по който се боядисва. Значи алхимията изучава вътрешната страна на нещата. Че е боядисана светлината, познаваме, когато се прекара през някоя призма. Какво ви интересуват частиците „ал“ и „хи“? Те имат смисъл за вас дотолкова, доколкото са свързани с живота. Следователно човек може да проникне в науката дотолкова, доколкото има представа за живота. Казват, че за да станат нещата, човек трябва да мисли. Не е така. Нещата стават само тогава, когато мисълта е носителка на живота.

Химия и алхимия,
МОК - София, 11.12.1927г.