Ние съвременните хора мислим, че ние сме, които мислим, че ние сме, които пеем, че ние сме, които слушаме. Не, не е така.

Ако ние можем да проектираме на платно човешкия организъм в своето развитие, щяхме да имаме една велика картина. Щяхме да видим нещо много красиво. Ако можем да разгледаме човешкия мозък в неговото развитие, щяхме да имаме една от най-великите картини. Ако можем да проектираме човешкото око в процеса на неговото развитие, тъй както то схваща светлината, щяхме да имаме една от най-красивите прояви в живота. И ако можем да видим човешкия гръклян или човешкия ларинкс, тъй както се проявява, щяхме да видим какво велико нещо се крие в неговите клетки, които са изпълнени от идеята да пеят. Това не се постига само с упражнения. Това се дължи и на онзи велик певец, който е изпълнен от идеята да пее. Той като владее законите, чрез своята мисъл внушава на всички тия клетки да пеят. И тези клетки като разумни същества от своя страна казват: добре, и ние ще пеем заедно с тебе. И когато клетките на този човек започнат да пеят, всичко излиза много хубаво. Тия клетки ни учат да пеем. Аз ги наричам малките Божествени слуги. Някой казва: аз слушам пеенето. Не, Господ туря тия малки душички на пеенето да те учат. Те са специалисти, затова те ще те научат, как да пееш и как да слушаш. Клетките на окото по същия начин ще те научат как да гледаш. Ние съвременните хора мислим, че ние сме, които мислим, че ние сме, които пеем, че ние сме, които слушаме. Не, не е така.

Избавената душа,
НБ - София, 2.5.1926г.