Ние, съвременните хора изучаваме настоящия живот, както и това, което можем да направим през този живот. От Божествено гледище най-важният живот е днешният, а от човешко гледище бъдещия живот.

Ние още сме деца, които имаме голямо мнение за себе си, но всъщност малко знаем. Че сме деца, вижте на какво приличаме като се родим. Майката трябва най-малко три години наред да мие, да разтрива детето си докато го събуди. Тя трябва поне до двадесет и първата му годишна възраст да го разтърсва. И майката го разтърсва и учителите го разтърсват, а след това и обществото, докато най-после стане човек готов за работа да напише някоя книга, да свърши някоя по-важна работа. Като дойде до старини, започва да се оплаква, че силите му го напускат, че мозъкът му почнал да отслабва. Не е така. Къде остана ученият човек? От новото гледище ученият човек всякога е учен. Той знае своето минало, знае своето бъдеще, а учи своето настояще, понеже настоящето е у Бога. Следователно, ние, съвременните хора изучаваме настоящия живот, както и това, което можем да направим през този живот. От Божествено гледище най-важният живот е днешният, а от човешко гледище бъдещия живот.

Избавената душа,
НБ - София, 2.5.1926г.