Всяка ценност има смисъл само тогава, когато от нея се ползва главно онзи, на когото е дадена. Природата влага велики идеи само в онази глава, която може да ги възрасти, отхрани и приложи. Не може ли да направи това, човек си остава със своето непостигнато желание дотогава, докато сам не заякне, не стане годен да го реализира и приложи. Желание, което не иде навреме, не може да се реализира. Когато иска да постигне известно желание, човек трябва да си даде отчет, има ли гръбнак да издържа на неговите изисквания. Ако желанието е голямо като слон, той трябва да се запита, има ли достатъчно храна да го поддържа. Какви желания и идеи искате да имате: като тези на слона, или като на лисицата, на гълъба, на пчелата, на човека? За предпочитане е да имате желания и идеи на човека – в тях има разумност. Другите желания не го ползват. Какви са. желанията на гълъба, например? – Да намери няколко зрънца, за да прекара деня. Щом сте хора, стремете се към желанията на подобните си, за да можете да растете и да се развивате правилно. При това, не се обезсърчавайте, ако не можете веднага да реализирате желанието си. То носи своето благо, независимо това, дали скоро, или късно ще го реализирате. Всяко реализирано желание се придружава с радост, а нереализираното – със скръб. Човек се движи между радости и скърби и така расте. Радостта подразбира придобивка, а скръбта – загуба. Животът се движи между полюси – радост и скръб. Какво, всъщност, представя реалният живот? – Разумно оценяване на радостите и скърбите, или на печалбите, и загубите. Трябва да се ценят и най-малките работи.
Най-високото място / Най-високото мѣсто. Законъ на икономията въ природата,
МОК - София, 2.11.1928г.
