Природата си има и своя икономия. Всеки един от вас е дошъл в природата на икономически основания. И всеки един, съобразно тази икономия, се кредитира. Природата казва на някого: „Това не е за тебе.“ Ти казваш: „Моята идея не се реализира.“ Казваш още: „Умирам с отворени очи.“ Може ли човек да умре с отворени очи? Щом му са отворени очите, той не е умрял. Той е престорено умрял, щом му са отворени очите. Кога касата остава незатворена? Какъв ще считате онзи, на когото касата е оставена незатворена? Това показва, че сметките му не са завършени. Значи сметките му са още отворени. Значи този, който умира и очите му са отворени, неговата банка е отворена. Касата му е отворена и има още да работи. Човек има желания, които може да са непостижими. Какво е едно непостижимо желание? Допуснете сега, че на когото и да е от вас, комуто никой не е обръщал внимание, аз му давам един скъпоценен камък, по-голям от едно камилско яйце един с такава големина? Да допуснем, че имате един скъпоценен като камилско яйце. Доброкачествен, скъпоценен камък. Той ще струва 30-40 000 английски лири. С този скъпоценен камък, вие можете ли да седите на изгрева си? Всека вечер ще имате посещение. Всички ще ви обикнат. Всички ще се запознаят с вас. Най-първо у всички ще се появи любопитство да ви видят. А второто желание ще бъде да го откраднат. И една вечер може да изчезнете и вие, и камъка. Тогава има ли си смисъл да имаш един голям камък, за да изчезне камъкът и да изчезнеш и ти заедно с него? Та, природата е разумна, когато тя даде някоя велика идея в човека, тя изисква тази идея да остане и да можеш да се ползуваш от нея. Щом не можеш да се ползуваш, ще я изгубиш и ще станеш нещастен; и ако не можеш да я пазиш, тя няма да ти се даде.
Най-високото място / Най-високото мѣсто. Законъ на икономията въ природата,
МОК - София, 2.11.1928г.
