Вие се спирате на повърхността на нещата, във вътрешния живот не влизате, в дълбочините. Защото ако тръгнете в някое планинско място и искате най-хубавите извори, то колкото по-високо сте, толкова водата е по-чиста. В най-високите места ще имате най-чистата вода, понеже по-долу може да е омърсена. Най-често идеите се намират на най-високите места. А кое е най-високото място? Бог. Какво нещо е Бог, се питат. Бог е най-високото място в света. Нищо повече. Най-високата планина в света е Той. Какво нещо е Господ? Най-високото място. Но на това високо място, нито един човешки крак на върха не е стъпил. Не само човек, но и никое същество не е стъпило на това най-високо място. Следователно, то е като един висок, велик идеал. И планината е една отвлечена идея за някоя. Вие говорите за човека, обичате го, но искате да пипате неговите уста, ръцете му и пр. Това не е човекът. Тялото не е човекът. Тялото е израз на обективната страна на човека. Тялото не показва, какъв е човекът по същина. Та рекох, Бог, това е най-високото място. Вече имате една ясна представа за това. Философите казват за Бога: „Това е абсолютното, безконечното, безграничното, несъизмеримото.“ Обаче, какво разбират под думата „абсолютно“? Никой досега не се е качил на този връх, на Абсолютното. Кой е свидетел, кой е видел, че Христос се е качил на този най-висок връх на планината. Той казва: „Отивам при Отца си!“ Но когато дойде синът при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седнал на по-голям стол. Следователно, Бащата седи на по-високо клонът не може да седи по-високо от дървото. Ние трябва да разсъждаваме за цялото. Христос е проявление. Той е един голям клон. Клонът не може да бъде по-висок от дървото. Дървото съдържа всякога нещо, което седи по-високо от всички клони с няколко сантиметра. Никой не може да обясни абсолютното, безграничното, безконечното. В безконечното разбираме движение, което няма край, това, което в своето движение е непреривно. Докато конецът държи, хвърчилото трябва да хвърка. Но щом се скъса конецът, хвърчилото не хвърчи. Българинът иска да каже, че едно същество, което е без конец, нищо не го държи. Абсолютното само по себе си никакъв конец не го държи. То е свободно. Бог е свободен, не е ограничен. След това идат другите определения Безначален. Идеите на Абсолютното се покриват с идеите на Безконечното у българина.
Най-високото място / Най-високото мѣсто. Законъ на икономията въ природата,
МОК - София, 2.11.1928г.
