За да уякне, човешкият Дух се нуждае от външни препятствия. Чрез външни препятствия или изненади хората могат и да се лекуват.

Несгодите, страданията представляват малък баласт в самия живот, който внася стимул в човека. За да уякне, човешкият Дух се нуждае от външни препятствия. Чрез външни препятствия или изненади хората могат и да се лекуват. Например българите лекуват треската чрез уплаха. Върви един трескав човек по пътя, трепери от студ – тресе го. В това време от някой прозорец изливат върху него един котел студена вода. Болният се стряска и веднага оздравява – треската го напуща. Хората са възприели този метод от Природата. Например, за да освободи човека от едно зло, Природата му изпраща друго зло, по-голямо от първото. Като се намери в това положение, човек веднага се примирява с живота. И тогава той казва: „Ела зло, че без тебе е по-зле.“ Не е въпрос по този начин да се лекува човек, нито по този начин той да се справя с мъчнотиите в живота. Човек трябва да има една основна идея в живота си, която от нищо да не се разколебава. Тя трябва да бъде канара в неговия живот.

Място на добродетелите,
МОК - София, 9.5.1926г.