Българинът вярва в щастието, а англичанинът – в работата.

Когато говоря за Доброто, нека напишем тази дума на няколко езика: добро (на български) good (на английски) gut (на немски) bien (на френски) bona (на италиански). Каква е разликата в доброто на различните народи? Когато българинът пише думата добро, той иска да каже, че всяко нещо в живота трябва да има корени – д, но трябва да има и клони – б. Когато узрее, плодът трябва да се хване с ръка – р, и да се изяде. Буквата р е силна. Тя показва, че българинът иска да придобие Доброто чрез насилие. Тази буква препятства на българина в Доброто. В думата радост буквата а смекчава силата на буквата р. В думата good се вижда разумността, интелигентността на англичанина. Той казва: „Всяко растене трябва да започва от корените. Когато плодът узрее, аз ще имам грижа да го поставя в хамбара.“ Българинът казва, че растенето трябва да започне от клоните. В това седи психологическото различие между българина и англичанина. Българинът вярва в щастието, а англичанинът – в работата. Той казва: „Човек трябва да работи. Времето е пари. Като работи, човек може да печели.”

Място на добродетелите,
МОК - София, 9.5.1926г.