Всяка болест не е нищо друго, освен една велика стачка.

Чудни са хората, като търсят права, като търсят свобода. И от кого ги търсят? - От хората. Събират се народи, събират се отделни общества, стачка ще правят. Ето на, в Англия сега има стачка. За какво? - Да се увеличи надницата на работника в мините с осем шилинга. Вие направете сметка колко струва една английска лира и оттам вижте колко са тия осем шилинга. Една английска лира струва всичко 20 шилинга, а те съставляват около 650 лв. българска валута. Питам ви: може ли това нещо да представлява някакъв идеал? Има един вътрешен идеал във всеки човек, но съзнанието на хората още не се е събудило, та да могат да го разберат. За пример, в сегашното общество се явяват болести и страдания, но нито един философ, или по право някои само, нито един писател не са се спрели да разгледат, кои са болезнените състояния в съвременното човечество. Причината за всичко това е, че нашите отношения към живата природа, към разумния живот не са такива, каквито трябва да бъдат. Следователно, ние търсим подобрението на живота чрез палиативни средства. Стачки е имало още по времето на египтяните. Стачки има и в наше време. Всяка болест не е нищо друго, освен една велика стачка. Това, че стачкуват 3 милиона и 500 хиляди хора, то не е нищо още, но, когато нашия стомах или сърцето ни се разболее, когато толкова милиарди клетки се откажат да работят и обявят стачка, това разбирам стачка! Като се разболее стомаха, 10 милиона клетки стачкуват. Те казват: ние искаме от нашия господар да подобри положението ни. Ние искаме щото той да престане да ни дава биволско месо или изсушено свинско месо или тем подобни. Ние не можем да обработваме тази храна. Не искаме вече той да ни измъчва, да ни кара да вършим работи, които не са по нашето естество, нито са по нашите сили. Господарят казва: не, аз ви заповядвам! Хубаво, тогава ние няма да работим. Работата вече се усложнява. Сега господарят започва да преговаря със своите работници - слуги и ги пита, какво искат? - Ще ни даваш ли по малко варени картошки? После какво ще бъде второто меню? -Малко варен ориз с вода и малко сол. Господарят казва: добре, съгласен съм. Ами третото меню? - Варени сливи с малко масло. Добре, тъй ще направя. Никакво точено! - Слушам. - Никакво винце! - Ами какво друго вместо вино? - Прясна топла водица. Това е резюмето на стачката. Господарят и работниците направят един протокол и отношенията се подобряват. Като се съгласят всички стачници на това нещо, отново започват работата си и господарят казва: най-после и моят стомах се подобри. Като се подобри малко, не се минава много време и господарят казва: чакай сега да си похапна и да си попийна малко. Но тогава се обявява още по-голяма стачка. Към стачниците на стомаха се присъединяват стачниците от белите дробове и тогава идва голямото зло.

Ще бъде жив,
НБ - София, 9.5.1926г.