Животът седи в онази вътрешна хармония с Бога, от когото си излязъл.

Казвам: не е достатъчно само да вярваш, че има Бог. Някои казват: аз вярвам, че има един Господ в света. Тази е обикновената вяра. Истинската вяра всякога образува една вътрешна връзка между две разумни същества. Това се нарича закон на вярата или закон на разумния живот. Силата, която образува тази именно връзка, ние я наричаме Любов; условията, които продължават този живот, ние наричаме разумност; пътят, по който този живот се развива, ние наричаме Истина. Следователно, ако вие не можете да намерите този път, ако вие не се развивате правилно в живота си, вие ще се раждате и ще умирате, ще се подмладявате и ще остарявате, но това не е живот. Някой казва: аз вече остарях, много време живях на Земята. Не, ни най-малко не си живял, но ти си едно точило, което само ножове точи. Ти си една наковалня, на която само гвоздеи се правят. Ако това наричаме живот, в този живот няма никакъв смисъл. Тогава, в какво седи животът? Животът седи в онази вътрешна хармония с Бога, от когото си излязъл. Вие ще ми възразите: ама аз не познавам Бога. Щом не Го познаваш, ти си от смъртните хора. Твоят живот ще важи дотолкова, доколкото важи живота на жабата, или на кое да е друго млекопитаещо. Ама ние като хора имаме по-големи правдини. Някой казва: аз съм човек! Чудни сте вие! Ако умираш, никакъв човек не си. Ако умираш, никакви права нямаш, никакви правдини нямаш.

Ще бъде жив,
НБ - София, 9.5.1926г.