Това, което вие разбирате, други даже не се сещат за него, то не съществува за тях.

Сега вие мислите, че всички хора разбират еднакво. Не. Това, което вие разбирате, други даже не се сещат за него, то не съществува за тях. Някой човек има вкус за хубавото, вижда най-малките лекета, друг не ги вижда. Казва: "Леке имаш." "Какво има?" Има хора, които виждат най-малката съдрана дупка. Други, коскоджа дупка имат, казват: "Няма нищо." Тази дупка не съществува за него, не го безпокои. Защо едного една малка дупка го безпокои, а другия една голяма дупка не го безпокои? Тези хора не разбират законите. Ще кажете, културата е различна. Културен човек, а няма съзнание в него. Значи разни фази има на човешкото съзнание. Това, което е добро за един човек, не е добро за друг. В природата доброто не е едно и също. Ние спрямо себе си не сме еднакви. Ние се смеем на себе си, че като деца сме правили известни погрешки. Сега като възрастни си въобразяваме, че сме станали по-умни.

Форми в природата / Истинската реалност,
ООК - София, 20.2.1929г.