Трябва да имаш скръб и радост, че да може и в началото, и в края да бъде радост.

След като дойде радостта, у тебе ще дойде друго едно състояние. Ти ще търсиш място на нея, ще се страхуваш да не би да я изгубиш. Тогава по какво се отличава скръбта от радостта? Сега философия трябва. Радостта в началото носи своето качество. Тя като иде, ти се радваш, но когато си замине, ти скърбиш. Радостта в началото носи щастие. Скръбта в началото носи скръб. Имаме това състояние у човека. Той има едно отношение. Радостта в началото ще му донесе радост. Радостта, като замине, ще донесе скръб. Значи радостта ще се превърне в скръб. То е едно състояние. Тогава скръбта в началото ще донесе скръб, в края ще донесе радост. Следователно скръбта ще се превърне на радост. Вярно ли е това? Когато радостта замине, скръб има. И тъй, това, което не носи радост в началото, е радост. Когато радостта си замине, ще носи скръб. Това, което в началото е скръб, в края ще бъде радост. Следователно умният човек иска всякога да има радост. Затуй именно едновременно трябва да имаш скръб и радост, че да може и в началото, и в края да бъде радост. Глупавият човек постоянно носи скръбта. Казва: "Аз нямам никаква радост." Затуй той в началото е радостен, а в края е скръбен. Сега умни хора наричаме тези, които в началото са скръбни. Глупави хора са тези, които в края са скръбни. Казва, да видим какъв ще бъде краят. Значи има едни, които носят скръбта, други - които носят радостта. Животът има две форми. Сега забележете психологически, че когато ви дават едно благо, вие го намирате малко. Ако ви дадат една златна монета, вас ви се струва малко. Когато ви дадат хубава къща, вас ви се струва малко. Когато ви дадат лошите работи, вас ви се струва много. Запример, ако ви дадат двайсет златни лева, казвате, малко са. Но ако ви кажат, че вие трябва да дадете двайсет лева, казвате, много са. Защо в единия случай казвате, че са малко, а в другия случай, че са много? Имате същото количество - двайсет лева. На какво отгоре двайсет при радостта са малко, а при скръбта са много. Ако дойде в къщата ви приятел, когото обичате, седи десет дена, вас ви се струва, че малко седял. Дойде друг, когото не обичате, седи един ден, казвате, цял ден седял. Ако този, когото не обичате, седи десет дена, казвате, седя десет дена, като че цяла година, как ме го беше срам. Този, когото обичате, може да седи година, вие се радвате. Защо при единия имате тази радост, а при другия - това неразположение. Разликата е, че първият е княжески син, десет дена седи, но от вас нищо не е ял, вие сте яли от него. А вторият е княжески син, който всичко от вас яде, нищо не е донесъл, празни се вашата каса. Това са съотношения на нещата. Ако попитате този втория княжески син, ако иска да не дойде, казвате, халал да ви е, да дойде, да видите какво нещо е гостенин.

Форми в природата / Истинската реалност,
ООК - София, 20.2.1929г.