Грехът съществува само като извержение на онези микроби, които влизат в човешкото тяло и намират условия за размножаване. Като грешат микробите, човек умира.

Ще кажете, че едни вярват само в материята, а други – в духа. Не е важно, в какво вярват хората; важно е, че всички търсят изходен път от положението, в което се намират. Апостол Павел казва, че между плътта и духа съществува борба. Между плътта и духа съществува борба дотогава, докато човек не се научи да свири. Щом се научи да свири, всякаква борба престава. След всичко това, човек вади заключение, че в целия космос съществува борба между плътта и духа. От де излиза това заключение? Ако една капка вода е кална, трябва ли да се предполага, че всичката вода в морето или в океана е кална? От де ще се намери толкова кал, която да размъти цялото море или целия океан? На същото основание, питам: От де може да се намерят толкова грехове, които да опетнят цялото небе и цялата земя, за да се убедят жителите на небето и на земята, че грехът съществува навсякъде? Грехът съществува само като извержение на онези микроби, които влизат в човешкото тяло и намират условия за размножаване. Като грешат микробите, човек умира. Значи, човек умира по единствената причина, че оставя микробите в организма си да грешат. Разумността на човека се заключава, именно, в това,че знае, как да изкара тия микроби вън от себе си и да ги впрегне на работа. Как ще ги впрегнете на работа, като волове, които ще орат на нивата ви, или като овце, които ще доите? Ако дават млякото си, могат да останат във вас; ако нищо не дават, ще ги изкарате навън. Най-после, можете да ги направите овчарски кучета, да пазят стадото ви.

За храна,
НБ - София, 22.6.1930г.