Всички занятия, от най-високите до най-низките, са почетни, важно е, как се вършат.

Казвате: Какъв трябва да бъде човек? С какво трябва да се занимава? – Човек може да бъде всякакъв – професор, учител, свещеник, работник, но умен трябва да бъде той. Всички занятия, от най-високите до най-низките, са почетни, важно е, как се вършат. Всички клетки, всички удове в човешкия организъм не вършат една и съща служба. Някои от тях извършват непочтена служба, но са толкова важни, колкото и тия, които вършат най-почтената служба. Хората не се спират върху службите на своите клетки, да видят, каква работа вършат, а при това, искат всичко да им върви безпрепятствено, да минават за царски синове. Те питат, защо Бог е направил света така, да страдат и да се мъчат. На всеки, който задава този въпрос, казвам: Твоята цигулка няма струни. Тя е лишена от струните на ума, на сърцето, на душата и на духа. Нови струни трябва да си турите. Разбира се, ще платите за тях - нищо не се дава даром. Ще цитирате стиха от Евангелието, дето е казано: „Даром сте взели, даром давайте”. Да мислите, че всичко можете да получите даром, това е криво разбиране. Пощаджията, който носи писма, даром ли ги раздава? За да напълнят чантата му с писма, платено му е вече. След това той раздава писмата даром. Ако предварително не му беше платено, той нямаше да ги раздава. Добри хора са пощаджиите. Те носят писма, чекове, с които поздравяват хората. Като пипне писмото, отвън още познава, какво носи. Ако има чек вътре, казва: Отлично писмо ти нося. Такова писмо ние наричаме любовно. Добре е, когато някой посребри или позлати писмото ти, особено, ако е писал в него за любовта. Добре е, след като ти говори някой за Бога, за вярата, за любовта, да тури в писмото ти един чек от 20 хиляди златни монети. Получиш ли такова писмо, ще се зарадваш и ще кажеш: Господ си спомня за мене. Ако няма нищо в писмото, ще кажеш: Забравил ме е Господ.

За храна,
НБ - София, 22.6.1930г.