Ако човек не може да даде на разума, на живота и на любовта това, което те дават, как може да им заповядва?

„Речи само реч, и момчето ми ще оздравее". Почуди се Христос на тази вяра. Продължаваше стотникът: „Ето, и аз имам слуги, на които заповядвам. Каквото им заповядам, всичко изпълняват". Питам: кое е онова, на което човек може да заповяда? Ако не можеш да заповядаш на своя разум, на своя живот и на своята любов, какъв човек си тогава? Това трябва да се разбере точно обратно. Когато казвам, че човек трябва да заповядва на своя разум, на своя живот и на своята любов, имам предвид закона за съзнателното подчиняване. Човек трябва да заповядва на своя разум, разбирам, че той трябва да знае, как да се подчинява на своя разум. Човек трябва да заповядва на своя живот, разбирам, че той трябва да знае, как да се подчинява на своя живот. И най-после, да заповядва човек на своята любов, това значи, да знае, как да й се подчинява. Когато някой каже, че трябва да заповядва на разума си, питам: кое е онова в човека, което може да заповядва на разума? Ти, който заповядваш на разума, сам имаш нужда от него, да извърши някаква работа, която сам не си способен да извършиш. Ако ти заповядваш на живота, а не си в състояние да извършиш това, което той върши и което той дава, твоята заповед не е на място. Какъв смисъл има да заповядваш на живота, а не можеш да извършиш това, което той върши? Или, как можеш да заповядваш на любовта, ако не можеш да направиш нищо от това, което тя прави? Следователно, ако човек не може да даде на разума, на живота и на любовта това, което те дават, как може да им заповядва? Кой не заповядва днес? Обаче, заповедта на хората е фиктивна.

Достоен,
НБ - София, 9.6.1929г.