Само трезвото, разумното начало може да направи човека щастлив.

В един анекдот се разправя, как няколко апаши успяли да облекат един войник в генералски дрехи и да го използват за свои специални цели. Те видяли един пиян войник, заспал на земята и решили да се възползват от него. Както спял, те го облекли в генераски мундир и го чакали да се събуди. По едно време, войникът се събудил и започнал да се оглежда, наляво – надясно, да се чуди, какво е станало с него, че е облечен в такива дрехи. Той се запитал: Къде съм аз? – В онзи свят. – Кой, какъв съм сега? – Генерал. Апашите използвали вярването на простите хора, според което, щом някой умре като войник на земята, в онзи свят ставал генерал. Тъй щото, когато казали на войника, че е в онзи свят и затуй е в генералски дрехи, той се убедил в това. Апашите го държали при себе си 40 деня и каквото им заповядвал, всичко изпълнявали. Те играли роля на офицери, на войници, за да поддържат в него мисълта, че наистина е на онзи свят. Като искал ракия, казвали му, че на този свят има всичко, но ракия само няма. Щом го убедили, че е умрял, че се намира на онзи свят и затова е генерал, казали му, че ще го оженят. За тази цел, те му намерили една красива мома. Един ден апашите отишли при него и му казали: Сега ще отидем в един от големите градове на този свят, да купим всичко, каквото е необходимо за тебе и за твоята избранница. Пазарили една хубава каляска и всички заедно, на чело с генерала, отишли в Петроград, в един от най-богатите манифактурни магазини и започнали да избират: най-скъпи платове, накити, скъпоценности и др. Като накупили всичко, каквото им било нужно, търговецът направил сметка и я представил на господата – апашите. Те дали една малка сума на търговеца и се извинили, че не им достига, да платят останалата сума. Един от тях казал на търговеца: Ние веднага ще се върнем у дома, да вземем останалите пари, през което време, господин генералът ще ни почака при вас. Апашите излязли от магазина, като оставили генерала да ги чака. Генералът седял, ставал, разхождал се час, два, три, апашите никакви не се виждали. Генералът излизал на улицата, пак влизал в магазина, но другарите му все още не дохождали. По едно време, той видял няколко офицери, които минавали покрай него, без да го поздравят. Той ги извикал и ги набил. Като се вгледали в него, те забелязали, че този генерал прилича на един от техните войници и се чудили, как е станал генерал. Като изследвали случката, разбрали, че тук има някаква фалшификация. Често някои хора изпадат в положението на пияния войник, който мисли, че е генерал. В положението си на фиктивен генерал, те си представят, че могат да се разхождат с най-хубави каляски из града, че могат да правят всичко, каквото желаят, докато светът ги използва напълно, вземе им всичко, каквото имат, подиграе се с техните вярвания и убеждения и най-после ги захвърли. Разочаровани от всичко в света, те казват: Изстискаха ни като лимон, изпиха соковете на живота ни и ни захвърлиха като непотребна вещ. Сега, аз питам разумните хора: Кой може да ни изстиска? – Само неразумното в човека е в състояние да го изстиска. Ако човек играе ролята на пиян войник, това е неразумното в него, което не разсъждава, което не разбира Божиите закони. То трябва да се възпитава, да се учи на трезв живот, да не се стреми към излишъци, но да се задоволява с необходимото. Само трезвото, разумното начало може да направи човека щастлив. Само то може да придаде нещо на разума, на живота и на любовта в човека.

Достоен,
НБ - София, 9.6.1929г.