Когато казваме, че човек трябва да вярва в Божественото, а не в човешкото, имаме предвид, че Божественото във всички хора си прилича, а човешкото се различава.

Като ученици, вие трябва да бъдете разумни, да познавате проявите на Божественото и само в него да вярвате. Човешкото е неустойчиво и преходно, на него не може да се вярва. Ако сте гладен, три дена не сте ял, и срещате един човек, който ви дава съвет, да влезете в близката градина и да си наберете ябълки и круши, колкото искате, трябва ли да го послушате? Той ще ви каже, че е тъмно вече, никой няма да ви види, но вие не можете да бъдете спокоен. Много естествено! Градината е чужда, не можете да влезете вътре без позволението на господаря ѝ. Ако изпълните съвета на този човек, вие ще се намерите в по-трудно положение, отколкото сте били по-рано. За предпочитане е да гладува човек, отколкото да краде плодове от чужда градина. Следователно, когато казваме, че човек трябва да вярва в Божественото, а не в човешкото, имаме предвид, че Божественото във всички хора си прилича, а човешкото се различава. Запример, един човек минава с 10–12,000 лева годишно, а друг има на разположение 200–300,000 лева и пак е недоволен. Човешката лакомия няма край. Тя представя тъп ъгъл, който все повече расте, докато дойде до 180 градуса, т.е. до правата линия. Когато ъгълът дойде до 180 градуса, човек ляга на гърба си, превръща се в права линия и заминава за другия свят. Значи човек може да греши до 180 градуса; щом се превърне в права линия, той престава да греши. Казваме, че този човек е напуснал земята. За онзи, който не разбира законите на живота и на смъртта, правата линия е смърт. За онзи, който разбира тия закони, правата линия е продължение, т.е. непреривно движение.

Единица мярка / Линии на човешкото лице. Единицата – доброто,
МОК - София, 17.10.1930г.