Опитностите и уроците, които животът дава на човека, имат смисъл, когато го направят по-здрав, отколкото е бил по-рано.

Човек вдига ръцете си нагоре, изнася ги настрана, без да знае защо върши това. Много естествено! Когато вдига ръцете си нагоре, човек иска да свали нещо; когато ги изнася напред, той иска да вземе нещо. Ако няма тия елементарни знания, човек пада по-долу и от животните. Жирафът, запример, знае, че иде лошо време, и напуща родното си място. Човек не знае кога ще настъпи лошо време, от което често се изненадва. Тръгва с нови дрехи за планината, без кибрит, но времето скоро се разваля и той започва да трепери от студ. Като се поправи времето, той си казва: „Лошо беше времето, изненада ме, но поне един урок научих“. Научил си един урок, но се простуди и осакати един от удовете на своя организъм. Каква полза има човек от живота, ако изгуби най-хубавото и най-ценното в себе си? Опитностите и уроците, които животът дава на човека, имат смисъл, когато го направят по-здрав, отколкото е бил по-рано. И през най-опасното място да мине човек, кракът му трябва да остане здрав. Това значи да минеш през опитности и да излезеш неповреден.

Единица мярка / Линии на човешкото лице. Единицата – доброто,
МОК - София, 17.10.1930г.