Душата е Божествена идея. Като се облякла в плът и слязла на земята душата, която била израз на Божествена идея, се изопачила и се представила като мъж или жена.

Като говоря за мъжа и за жената, аз имам пред вид техните прояви на земята. Мъж и жена съществуват на земята. На небето има само души. Там жената се нарича дева. Значи, жената е на земята, а девата - на небето; мъжът е на земята, а ангелът - на небето. Докато е на земята, човек може да бъде във формата на мъж или на жена. Отиде ли на небето, там живее като душа. Като слезе на земята, човек пак приема форма на мъж или на жена. Обаче, отиде ли на небето със същото съзнание, няма да го приемат. Душата е Божествена идея. Като се облякла в плът и слязла на земята душата, която била израз на Божествена идея, се изопачила и се представила като мъж или жена. В този смисъл, понятието мъж или жена не е нищо друго освен изопачено понятие на Божествената идея „душа". Като забравил своя Божествен произход като душа, човек се изявил като мъж или жена, вследствие на което изгубил правилното разбиране за живота. Слушате някой да казва: аз мъж ли съм в този дом? Какво разбира той под понятието „мъж"? Той иска да каже: господар ли съм аз в този дом или не съм? Той иска да се чува само неговият глас и да се слуша думата му. Той иска да заповядва на жена си да го признае за господар. Кой може да заповядва на любовта? Любовта ражда живота. От любовта излиза вечният огън. Кой може да заповядва на това, от което произлиза огън, който изгаря всичко? Няма сила в света, която може да ограничи любовта. Няма сила в света, която може да си играе с любовта.

Светлият образ,
ООК - София, 4.2.1931г.