Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Също така е казано: „Бог е огън всепояждащ". Значи, любовта е огън всепояждащ. Който се опитал да я обсеби, ограничи или да се подиграе с нея, той е разбрал силата й. Който не е опитал силата на любовта мисли, че може да постъпва с неякакто разбира. Обаче опита ли силата й той вижда, че няма по-велика, по-мощна сила от любовта. Външно тя изглежда слаба, малка, немощна, но докоснеш ли се до нея, тя върши такива чудеса, каквито никой учен или философ не може да направи. Любовта е в сила да преобрази света. Любовта има две страни: разгледана от една страна, тя е толкова малка, че и с микроскоп не можете да я видите; разгледана от друга страна, тя е толкова велика, че обхваща силите и възможностите на целия свят. Искате ли да представите любовта графически, ще я представите във вид на две величини: безкрайно малка и безкрайно голяма. Когато говорят за любовта, хората разбират обикновените човешки чувства. От това гледище някои казват, че момата или момъкът припаднали от любов. Започне ли човек да припада от любов, причината с двояка: или преждевременно е влязъл в огъня на любовта, който изгорил всичките му връзки; или е попаднал в някакъв човешки огън, който изгаря и руши. Който не разбира любовта попада само в едното й лице. Той вижда тъмната, страшната страна на любовта. Който разбира любовта, той вижда светлата й страна. Той познава Бога и се свързва с Него. Няма по-красиво и по-светло лице от лицето на Бога. Няма по-красиво и по-светло лице в света от лицето на любовта. Привилегия е за човека да види лицето на любовта. Стремежът на човека,който излязъл от рая, както и на всички култури досега, се заключава в това да видят лицето на любовта, да познаят Бога. Това е стремеж не само на човека, но на всички живи същества по лицето на земята. Не само земните същества искат да видят лицето на любовта, но и всички останали същества, които живеят по различните планети и светове във Всемира. Който е видял само за момент светлото лице на Бога, той може да понася страданията и мъчнотиите си с радост. Той има цел в живота си и знае защо живее. И в ада да слезе, той е готов да носи всичко с радост. Достатъчно е човек да помисли за светлото лице на любовта, за да разгони всички мрачни мисли в ума си, да разсее всички облаци в съзнанието си. И тъй, като ученици вие трябва да имате ясна представа за лицето на любовта - за Бога. Търсете Бога като любов. Търсете светлото лице на Бога и никога не се отказвайте от Него. Каквото да правят с вас, на каквито мъчнотии и изпитания да ви подлагат за Неговото име, не се отказвайте. Бъдете готови да понасяте страданията като мъченици. Единственият, за Когото можете да се жертвате във всички случаи на живота си, е Бог. Дръжте идеята за Бога, за любовта в ума си като свещена, основна идея и не се страхувайте от нищо.