Стремете се към любовта за да възкръснете, да се освободите и да прогледате.

Всички хора, млади и стари, богати и бедни, учени и прости, търсят лицето на любовта. Докато човек е млад, едва слязъл от небето, той носи в себе си светлия образ на любовта. Тази е причината, поради която младият се усеща силен, готов за работа, любвеобилен. Той казва: обичам света, обичам хората, имам криле, готов съм да прелетя целия свят. Изгуби ли спомена за светлия образ на любовта, човек започва постепенно да остарява. Той губи силите си, губи здравето си и започва да мисли за онзи свят. Казват, че старият човек мисли само за смъртта. Не, старият мисли само за светлия образ на любовта. Той казва: едно време, когато бях млад, срещнах една мома, която ме погледна така, че и до днес не мога да я забравя. Този светъл образ търся аз. Като не разбират смисъла на живота хората наричат безумие търсенето на любовта. Според мене, най-великият момент за човешката душа е виждането на Бога. Зърне ли лицето Му, ако е стар той става млад; ако е болен, оздравява; ако е умрял, възкръсва. Не струва ли след всичко това, през целия си живот човек да търси любовта, да се стреми към нея? Сега казвам на всички хора, на млади и на стари, да търсят светлия образ на любовта. Старите ще кажат, че това не се отнася до тях, че е грях и срам стар човек да се занимава с любовта. Да се мисли така това е заблуждение, това е криво разбиране на живота и на любовта. Човек живее, докато люби и докато мисли за любовта. Престане ли да люби и да мисли за любовта, той умира. Живот без любов е смърт; живот без любов е робство, ограничение; живот без любов е нощ. Стремете се към любовта за да възкръснете, да се освободите и да прогледате.

Светлият образ,
ООК - София, 4.2.1931г.