Като мисли, човек минава през процесите, през които минава семето.

Всяко число представлява известна идея. Следователно, ако не можете да превръщате идеите си в числа и числата в идеи, вие не можете да разберете смисъла на живота. Когато произнасяте думата „любов“, без да я разбирате, вие се свързвате с известни светове, както и с известни числа. За пример, звукът „Л“ е мек. Като изговаряте този звук, горната част на езика – творческата, се докосва до зъбите. При изговаряне на звуковете „Л“ и „Ю“ вие сте в Божествения свят. Щом дойдете до звука „Б“, вие докосвате устните си, т.е. слизате на физическия свят. При изговаряне на сричката „лю“ хората се милват, обичат се. Щом произнесат сричката „бо“, те се стряскат, плашат се. Където е страхът, там Любовта отсъства. Като ученици, вие трябва да мислите правилно. Правата мисъл изпъжда страха навън. Да чувства човек, това още не е мисъл. Да се безпокои, и това не е мисъл. Мисълта подразбира растене. Като мисли, човек минава през процесите, през които минава семето. Само онзи човек мисли, който има някакъв идеал. Без идеал няма мисъл. Ако идеалът на човека е да учи, той ще мисли право, ще вади прави заключения за явленията в живота и природата. Той не разглежда математическите действия като статически процеси, но ги разглежда като динамически процеси в самия живот.

Закон на числата,
ООК - София, 18.3.1931г.