Добре е да има различие между идеите на хората, но има основни идеи, които трябва да бъдат общи за всички хора. Различието се заключава само във формите, в които влиза идеята. За пример, всички хора могат да черпят вода от високия планински извор, но в различни съдове по форма и по цвят. Някой може да налива вода в шише, друг – в стомна и т.н. Ще каже някой, че неговата идея е по-голяма от тази на съседа му. Идеята му не е по-голяма, но съдът, в който е поставена, е по-голям. По качество тя е еднаква за всички хора. Ще кажете, че някой човек е по-добродетелен от друг. Откъде знаете? – Ядох от неговия хляб. – Това още не определя доброто на човека. Доброто се измерва с енергията, която сте приели от него и можете да я вложите като градивен материал в своя организъм. Човек трябва да има ясна представа за доброто. Като не разбират същината на доброто, хората стават обикновени в проявите си и считат за добро всичко, което излиза от сърцето им. Щом дадат нещо от сърце, те мислят, че правят добро. Няма по-лошо нещо за човека от това, да стане обикновен. Красотата на живота се заключава в разнообразието на мислите, чувствата и постъпките. Някой мисли, че като е минал през няколко страдания, всичко е опитал. Той е едва в началото на своите страдания – нищо още не е разбрал. – „Много неща видяха очите ми.“ – Виждането на нещата още не е живот. Видял си много звезди на небето, но учен не си станал. Видял си много хора, но не си ги познал. Математиците работят с числата, но не са проникнали в същината им.