Човек е това, което не се мени.

Аз още не ви познавам кои сте. Вие всички пред мен носите псевдоними, всички пишете под чужди имена и никой не е дошъл със собственото си име. Вие пътувате с някаква титла, както някои видни хора пътуват като графове. Името, с което сте знайни в другия свят, а не тук, на Земята, то е важно. Вие сте забравили даже вашето име. Вие приличате на затворник, на когото е турен номер – номер 1, номер 2 и т.н.; питат го: „Кой си ти?”, а той казва: „Аз съм номер 1 или номер 2.” Стражарят го пита: „Кой си ти?” и той казва: “Аз съм номер 125.” И вие носите номера само. Питам: човек, който носи само номера, може ли да се нарече човек? Стражарят, който носи номер 1, е мъж; който носи номер 2, е жена; номер 3 е дете; номер 4 е стар дядо – баща вече на едно поколение; номер 5 е стара баба; номер 6 е правнук; номер 7 е прадядо. Всички физически стражари са дегизирани. Та казвам: вие никога не сте имали ясна представа какво представлявате. Вие седите някой път и сте недоволни, но не сте си задали въпроса вън от тялото си какво представлявате. Човек вън от съзнанието си не може да излезе. Човек е това, което не се мени. Щом дойдеш до онова положение в Живота, когато нищо да не те смущава, това си ти. Докато скръбта те засяга, ти не си човек. Това, което не се мени, това, което не се засяга, то е човекът. Нали искате да бъдете свободни хора? Който и да е от вас, и най-търпеливият, може да бъде изведен от релсите. Някои от вас минават за много кротки, много търпеливи, но представете си, че всички са се надумали и изсипят върху вас куп хули – казвате: „Тези сестри какво направиха с мен днес?” Идва една сестра, говори ти и те нахока. Възможно ли е от един извор в един момент да излиза чиста, а в друг момент да излиза лоша вода, възможно ли е от една уста да излиза и добро, и зло? След като говоря аз, сестрите започват да си гугукат нещо отрицателно – това тяхното съзнание ли е, или не? Това е сдружение, фирма, която лесно фалира. Да не мислите, че искам да ви обвинявам. Казвате за някого, че е такъв и такъв – по този начин като разсъждавате, нещата се познават кои са позлатени и кои не са. Това, което се изтрива, е позлатено, а това, което не се изтрива, не е позлатено. Ако твоето добро се изтрива, то е позлатено; ако не се изтрива, не е позлатено.

Една задача / Задача за самовъзпитание,
ИБ, БС - София, 2.6.1932г.