Когато младият напусне онези хубави неща на своята младост, той остарява; когато старият напусне хубавите работи на своята старост, той умира.

Ще кажете: „Едно време, когато тръгнахме в този Път, какви бяхме – през целия ден се молехме, сърцата ни горяха! Но то едно време беше. И любовта ни каква беше! Но сега не е вече така...” Всички говорят все за едно време. Кое време е съществено – едно време или сегашното време? Младият, който остарява, е изгубил Любовта си. Някой от вас казва: „Остарях” – казвам: изгубил си Любовта си. Старият казва: „Ще умрем” – изгубил си Мъдростта си. Питам тогава какво ни ползва, че сме остарели и че сме умрели. Казвате, че ще се мре – каква философия има в това, че ще се мре. Защо хората сега остаряват? Малкото дете, което е изоставило куклите си, не е вече дете, а се занимава с големи работи. Когато младият напусне онези хубави неща на своята младост, той остарява; когато старият напусне хубавите работи на своята старост, той умира.

Една задача / Задача за самовъзпитание,
ИБ, БС - София, 2.6.1932г.