Красотата е качество на човешкия ум, на човешката душа и има свой външен израз.

Като казваме добър човек, трябва да знаем в какво седи неговата добрина – трябва да знаем, че касата на този търговец е пълна. Когато кажем, че някой земеделец е богат, той трябва да има ниви, богатият овчар трябва да има стадо от десет хиляди овце, богатият градинар също трябва да има нещо. Казваме за някого, че е учен човек – в какво седи неговата ученост? Или казваме, че някой е красив – красотата е качество на човешкия ум, на човешката душа и има свой външен израз. Много пъти вие сте се оглеждали – понякога сте красиви, друг път сте грозни. Една статуя, направена от восък, е всякога красива, а човек всякога не е красив. Това, което всякога е красиво, то е красиво, а това, което понякога е красиво, а понякога – не, не е красиво. В какво седи красотата? Ще кажете: „Той има красиви очи” – в какво седи красотата на тези очи? Красивите очи трябва да бъдат меки, изразителни, да не са разсеяни, да не гледа едного, а да вижда другиго. Някоя дама ви дойде нагости и започва да гледа тук и там – не са красиви очите й. Красивият човек нищо не го интересува; той, като влезе в стаята, отведнъж всичко вижда, след което не обръща никакво внимание нито на столовете, нито на другите вещи. Който вижда столовете и другите неща, очите му не са красиви – занимават го дреболии. Щом го занимава това каква е твоята рокля, той няма красиви очи; ако утре твоята рокля овехтее, той ще каже, че не е хубава.

Една задача / Задача за самовъзпитание,
ИБ, БС - София, 2.6.1932г.