По-голям ад от Земята няма.

Питат: какво нещо е Любовта и безлюбието? Безлюбието, това е една пустиня, дето нищо не расте, дето всичко е замръзвало, няма вода, нито птици - нищо няма. Това е пустиня. Представете си, че живеете в един такъв свят. Като дойде Любовта, всичко в тази пустиня започва да расте. Извори се явяват, светлина се явява, животни, птици, хора - всичко има. И животът наново почва. Следователно когато Любовта дойде в твоя двор, ябълки ще израснат, сливи ще израснат, круши ще израснат, жито ще израсне, и веселие ще имате. И мисъл ще имате. Когато Любовта си замине, всичко туй ще изсъхне и нищо няма да остане. Сега казвате: искат нас да ни убедят, да ни представят другия свят, оня свят. Милтън е писал за ада, но както Милтън е силен, когато пише за ада, така и този италиански поет Данте е силен, когато описва ада. Много хубаво описват, понеже те описват Земята. Защото Земята е адът. По-голям ад от Земята няма. Когато Господ създаде света, една малко ангелче четяло една книга; то ходело в първо отделение и в буквара му имало написано, че е създадена Земя, че била особена, че на нея живеели хора, че имало там хубав живот. Заинтересувало се то и започнало да се моли , на един голям ангел да го заведе на Земята, да види тия красиви същества - понеже Господ ги е създал, трябва да са красиви. Големият ангел го турил на крилата си, донесъл го на Земята. Малкото ангелче като погледнало хората, казало: „Аз ти казах на Земята да ме занесеш, а не в ада. Туй не е Земята! – Туй е Земята, а това са хората, от които ще излезе нещо хубаво един ден." Ангелчето казало: „Занеси ме в небето, че когато дойде хубавото, тогава ме доведи тук."

От смърт в живот,
НБ - София, 3.1.1932г.