Способните ученици се спъват по-малко, а неспособните – повече.

Какво правя аз, когато се спъна някъде? Стана, изчистя се, усмихна се и казвам: Трябва да бъда внимателен. Не се извинявам, не обвинявам другите, но започвам да мисля, защо се спънах. Ако отивам по работа, свързана с някой човек, разбирам, че по тоя начин разумните същества ме предупреждават да не правя връзка с тоя човек. Следователно, всичко, което ви спъва, противодейства или ви огражда, е съзнателно, разумно. Като наблюдавате живота си, ще забележите, че нещо постоянно ви спъва. Способните ученици се спъват по-малко, а неспособните – повече. Неспособният ученик очаква на благоволението на учителя си. Учителите са по-разположени към ученици с висок успех и немирни, отколкото към ученици със слаб успех и крайно миролюбиви. Като учител, аз имам голямо отвращение към лицемерието на учениците. Ученикът казва: Не смея да се изкажа. – Кажи, каквото знаеш, не се страхувай. Страхът води към лицемерие. Казваш: Имам мнение по този въпрос, но сега бързам, не мога да се изкажа. – Не, ще се изкажеш, колкото и да бързаш. Кажи мнението си, дето трябва, а не, дето не трябва. – Ако ме бият? – Дали ще те бият, или не, щом трябва, кажи си мнението. Така поне ще научиш, какво ти липсва. Макар и бит, ще се върнеш у дома си и ще се готвиш за нова борба. Ако не излезеш на борба, няма да знаеш, с каква сила разполагаш.

Свободата,
МОК - София, 15.1.1932г.