В едно събрание говорил един проповедник, слушателите му много хора - 10-20 хиляди, най-малко хиляда души ще спят, на десет души единият вече спи, понеже трябват делегати за другия свят, там слушат какво става.

Казвам: Сега вие седите и не разбирате. В едно събрание говорил един проповедник, слушателите му много хора - 10-20 хиляди, най-малко хиляда души ще спят, на десет души единият вече спи, понеже трябват делегати за другия свят, там слушат какво става. Някой ме пита защо спят тук. Те са делегати горе. Не ги смущавайте делегатите. Едновременно в събранието вашите ръце слушат ли, вашите крака слушат ли. Слуша главата ви, взима участие. Гърдите, коремът съвсем друго правят. В дадения случай, когато говори един проповедник, коремът казва: "По-скоро да свърши, трябва ядене. Мене не ме интересува това" - казва той. Та казвам: Вашата глава желае едно, вашите дробове желаят друго. Умът слуша какво ще каже проповедникът, гърдите възприемат въздуха и го изхвърлят. Та казвам: Трима души в човека има, които си дават мнението. Дробовете казват: "Ако ние не сме тук, той не може да говори, ние, меховете, постоянно работим, ние сме, които го караме да изказва своите мисли." Често вие се намирате в положението на онзи българин - един учен българин, Цеко Грънчаров, умен човек беше, имаше правилно чело, но по произход малко мургав цвят, сатурнов тип, не можеше да види хубавото. Заражда се в него желание да иде в Америка, средствата му са малко. Казва: "За да ида в Америка, трябва да зная език, да уча американците." Решено-свършено. Отива във Франция да научи френски, да свърши някой колеж. Отива в Париж. Да не си харчи парите, понеже бил евангелист, отива в една евангелска църква в Париж и те го наемат на големия орган да върти дръжката, да духа, и органистът да свири. Цеко Грънчаров, философ, като сяда органистът, засвирва, той се замислил - "До какво положение дойдох сега, да карам един мех", спира да върти и мисли. Идват при него и му казват: "Господине, с философия не става, но трябва ръчката да въртите." Разправяше ми той този случай. Цеко Грънчарски сам ми разправяше това, гениален човек беше. В Ню Йорк пада от третия етаж, счупва му се ръката, но останал жив, благодарение че паднал на багажа си. И досега е жив, той е в Америка.Хората мязат на Цеко Грънчарски. Всеки си има по една философия. Сега аз искам да ви кажа нещо, което вас може да ви ползва, независимо дали сте млади, или стари; дали сте възрастни. Младият е, който е изгрял, възрастният, който е дошъл в зенита си, на най-високото място се е качил, а старият е, на който едва виждам гърба му, заминава. Аз обичам старите за това, че гюрултия не правят. Най-голяма гюрултия дигат тези, които са на средата, отгоре като се качат, те са всичките заповедници, оправят света. Онези, които идват, сега ги посрещат. Онзи, който се е качил на средата, заемал първото място, той заповядва. Това са състояния, които съществуват във вашите души. Вие не разбирате по някой път себе си. Имате едно настроение да се покажете, че знаете много. То не сте вие. Защото аз съм виждал една кокошка, нахохори се пред един вол и казва: " Знаеш ли колко съм голяма?" Една кокошка след като си разпери крилата, колко е голяма? Подскочи, клъвне вола. Той казва: "Аз съм толкова голям да се занимавам с една кокошка", отбие се. Тя казва: "Да знаеш, тук кокошка се бори с тебе!" Ти преодоляваш една мъчнотия, мислиш, че това е геройство - ако една кокошка върне един вол от пътя му! Според мене кокошката не трябва да бъде на пътя, дето волът минава. Самомнение някой път имаме, мислим, че може да издържим на едно изкушение. Има изкушения силни като вола. Ти не всякога може да върнеш вола от пътя му. Кокошката се заблуждава. Та сега по някой път човек седи и не е разположен да слуша. Но представете си в едно събрание, дето има сто души и някой влезе и каже: "Пожар!" Вие веднага ще гледате из коя врата да излезете навън. Защо? Страданията в живота, това са пожар.

Новата работа,
СБ - София, 30.8.1932г.