Страданията на хората на земята образуват отоплянето на бъдещето.

Единственото нещо, което осмисля живота и внася радост в живота, това са страданията. За земния живот по-хубаво нещо от страданието няма. Човек, който не е минал по пътя на страданието, той не е човек. Съвременният човек е станал човек, след като е минал едно голямо страдание. Ние имаме да минем още едно голямо страдание. Когато видите туй, голямото страдание, няма да остане частица да не трепери, и космите ви, и веждите ви, всичко ще се разтрепери. И като ви се говори за това страдание, казвате: "Дано Господ каквото говори, на тебе да го каже, ние още веднъж не искаме да слушаме Божия глас." Сега вие очаквате, че ще дойде Христос. Ако рече да дойде Христос, вие ще хвръкнете из въздуха, ще бъде каша, търкаляне, събаряне канари, разхвърляне на пластове, извиране на води, пламък, огън навсякъде, разрушение, всичко разхвърляно, така ще бъде целият свят. От сегашната култура, от всичко това, което виждате, ще стане такъв хардаус, че нищо няма да остане. Това е краят на нещо, което ще видите. След като видите всичко това, ще кажете: "Какъв смисъл има животът?" След това ще дойде новата фаза, зад разрушението каквото седи. Това аз уподобявам - представете си хубавите дървета в една плодна градина, виждате изсечени плодните дървета, виждате как ги хвърлят в пещта. След всичко туй казвате: "Защо трябваше да се изгорят тези дървета?" Но представете си, че отвън настава голям студ и представете си, че влизате в една стая с хубави мебели от дърветата, добре отоплена и маса с книги. Тогава вече изгарянето на дърветата е на място. Страданията на хората на земята образуват отоплянето на бъдещето. Другояче, ако няма такава връзка между страданието и бъдещите последствия, страданията нямат смисъл.

Новата работа,
СБ - София, 30.8.1932г.