Казвам: Във всеки един човек се крие нещо хубаво, но трябва да знае човек как да бутне.

Ще ви приведа един пример. Не е хубаво..., като се разказва, някои мислят, че е за похвала. Аз зная какво се крие в човека, познавам го. Преди повече от 25 години от Варна пътувам за Бургас с един мой приятел. Идва той и ме заставя, по право, казва: "Искам да те заведа в Бургас, ще дойдеш с мене." Той с колело, аз без колело. Вземам си една чанта, която и сега имам. Казва: "Аз ще нося чантата." Казвам: Но бързо няма да вървиш. Казва: "Ще те науча да яздиш на колело." Казвам: Не искам. Преди да дойдем до Бургас, този ден валя дъжд, че той трябваше да носи колелото на рамото. От Варна, додето отиваме, стигаме Камчията. Казвам: Много добре вървим. Стигаме Камчията, но тя тъй се наводнила от големия дъжд, до колене вода. Казва ни ханджията: "Господа, накъде отивате?" - "В Бургас." - "Назад, не може да вървите." Назад не може, не се връщаме. Казвам: Ще си дигнем крачолите, ще крачим. Онзи смел, казва: "Ще дигна велосипеда." Онзи казва: "Ще се удавите, накъде е пътят, не знаете, трябва да сте много внимателни, по шосето трябва да хванете." Той казва: "Не може да ви помогна." По едно време иде един българин с една хубава кола и един охранен кон. Ханджията казва: "Този може да ви помогне, той знае пътя с каруцата, но е един инаетин, досега не съм видял да е направил добро някому." Аз казах на този с колата: Може ли да ни направиш една малка услуга. Имаме велосипед, да го туриш на колата, пък ние ще запретнем крачолите, ще вървим след колата. Той погледна и каза: "Човещина е, не само велосипеда, но и вие се качете горе на колата, ще ви изведа." Кръчмарят си прехапа устните, той направи едно добро. Запознахме се, качихме се на колата и по целия път говорихме с него, покани ни в дома си, спахме при него, сутринта ни изведе на няколко километра. Този приятел издаваше списание, записа го за списанието. Каза: "И мене ми е приятно такива добри хора като вас, когато минавате, спрете се." Но досега втори път не съм се спирал. Казвам: Във всеки един човек се крие нещо хубаво, но трябва да знае човек как да бутне.

Новата работа,
СБ - София, 30.8.1932г.