Ние имаме много превзети възгледи, като кажем: "Този човек е лош", ние отиваме в голяма крайност, предизвикваме злото.

Казвам: По някой път ние се намираме на опасно място. Ние имаме много превзети възгледи, като кажем: "Този човек е лош", ние отиваме в голяма крайност, предизвикваме злото. Навсякъде в света казват: "Лош е светът." Туй е отчасти вярно. Преди години разхождам се, един стражар казва: "Де ти е позволителният лист, легитимацията?" - Нямам никаква легитимация. - "Как смееш да ходиш без легитимация? Аз ще те арестувам тебе." - Ти друг път хора като мене арестувал ли си? Колко пъти? Рекох: Слушай, ти като мене друг път човек няма да срещнеш. Ако аз кажа само една дума за тебе, знаеш какво ще стане от тебе? - Той мисли, че съм някой министър. Исках с него да се пошегувам. - "Извинете, господине." Разговаряме се с него, той носи пушката. Казвам: Ако всякога ме слушаш, на високо място ще те туря, пък ако не слушаш, в затвора ще те туря. Човещина. Казвам: Ти сега носиш пушката, утре друг ще те арестува, ти днес мене ще арестуваш, утре - тебе. Ако има защо да ме арестуваш, аз сам ще ида. Ако съм престъпил вашия закон, сам ще дойда, закон е. Казвам му на него: Гледай да бъдеш добър човек, с лошо нищо не се постига. Ако кажа една дума за тебе - той се уплаши. Здрависахме се. Казвате сега: "Кажи на този човек да прогледне." Аз като кажа една дума, какво мога да направя. Сплаши се. Ти му кажи какво може да направиш заради него. Ти му кажи, че жена му ще бъде здрава. - "Жена ти сега е болна, вкъщи имаш едно болно дете. Жена ти и детето ще бъдат здрави. Ха, от мене това. Жена ти ще бъде здрава и детето ти ще бъде здраво, и работите ти ще се оправят." Не да го залъгвам. По този път, по който ти мислиш да разрешаваш нещата, ти ще влезеш в дрънголника. Ти ме виждаш, аз не съм от тия светии. Твоята пушка аз мога да я взема и да я счупя. Разчитайте на онази ваша сила, която природата е вложила във вас. Ние седим и сме се хипнотизирали от един живот, който не е естествен. Живеем просто един нехигиеничен живот, заразяваме се и умираме. Трябва да излезем на чист въздух. Трябва да започнем от малкото, наново трябва да градим живота. Затуй именно природата ни показва, човек трябва да стане като малкото дете, да бъде роден от благородна майка и баща, благородни братя и сестри, разумен народ, разумно общество, да израсте като дърво, да бъде като някой извор. Такова трябва да бъде бъдещето общество.

Новата работа,
СБ - София, 30.8.1932г.