Аз наричам съвременния земен живот затвор.

Всеки, бил той министър, бил той свещеник, бил той владика, то е само заблуда. Какво ще се заблуждаваме със своите патерици, със своите корони, със своите дипломи? Утре ще похлопа смъртта, ще задигне всичките дипломи. Поставят ви на тарга, и после започват да пеят: Упокой, Господи! Аз не вярвам в такова успокояване! Аз, когато отивам при Господа, не искам ни най-малко да ме носят на тарга. Не искам нито поп, нито владика да ме придружава, никакъв роднина. Аз ще остана сам: Ще кажа "Сбогом, заминавам си!" Вие ще останете на пристанището, само ще махате с ръка. От подире ми няма да плачат за това, за онова. Няма какво да се плаче, защото отивам там, където е хиляди пъти по-хубаво. Аз наричам съвременния земен живот затвор. Дошло е време нас да ни изпратят из затвора, казват: Навън излезте! Какво ще правя? Ще работите, в затвора ви хранят, там има кой да се грижи за вас, идват, проверяват дали сте си там, дали не сте избягали. Като ви покажат вратата и ви кажат: прави каквото искаш! Казвате: Какво ще правя? Ще ида да крада, пак ще ме сложат в затвора, поне има какво да ям тук. Почти всички хора са прекарали това затворничество: да ям, да пия, после кой знае какво ме чака. Не, не, това не е човещина! Това са деветдесет и девет праведни овци. Всяка една овца, която се е изгубила в гората, тя е умната овца. Изгубените овце, са умните овце, защото само една умна овца се губи глупавите вървят в общото течение. Най-умната се качила тук там, наблюдава. Умната се губи. Овчарят казва: Умната овца се загубила и започва да я търси. А деветдесет и девет глупави овце не мислят, но смятат, че са прави. Това са мои заключения, няма да ги изнасяте навън. Символически са много верни.

Намерената овца,
НБ - София, 2.10.1932г.