Онзи, добрият, почитаният човек трябва да се поддържа. Добрите хора трябва да се въздигат, те ще спасят света!

Сега, това което е важно в света, то е следното: човек трябва да се откаже от оня живот, който му е допринесъл хиляди злини. Да се откаже от един неестествен живот, който носи след себе си разрушения, страдания, падения от единия до другия край, живот, от който нищо няма да научи. Нищо не може един порочен живот да ти придаде! Ти ще приличаш на една много хубаво написана книга, другите ще се учат от тебе. Ти като погледнеш, ще кажеш: какво бях, какво станах! Една книга, която всеки ще чете, ще отваря, ще се ползва, но ти нищо няма да се ползваш за себе си. А пък трябва човек да се ползва и за себе си. Аз разбирам една свещена книга да бъде в три посоки свещена: пред Бога, свещена пред моя дух, свещена пред моите ближни! Тогава е свещена и пред хората има уважение. Онзи, добрият, почитаният човек трябва да се поддържа. Добрите хора трябва да се въздигат, те ще спасят света! Сегашното разбиране е точно обратното. С малкото знание, което по един или друг начин е придобито, искаме да се създаде новото общество. Аз го намирам това за много естествено. Понеже, ако те изкачат на един много висок връх и те бутнат по един наклон, това не е твое желание. Със силен характер са тия хора, които могат сами да се качват по високите върхове и сами да слизат. При сегашното разбиране, материалистите от една страна и религиозните от друга, казват: Той не е като нас! Казвам: по какво се отличават светските от религиозните хора? Няма никаква съществена разлика. Религиозните хора вземат пари, ядат по три пъти на ден, къщи си имат, легло имат, обуща от кожа носят. Даже и най-големият светия, не е още светия. Светия, на който хората му носят, не е светия. Светия разбирам, сам да си изкарва прехраната. Да посее един декар, сам да го копае той да даде, а не да му дават. Това са бъдещи схващания! Аз говоря какъв трябва да бъде светията. Това не е непостижимо много възвишен идеал е.

Намерената овца,
НБ - София, 2.10.1932г.