Господ създал човека тъй хубаво, че Той му поставил настойници, толкова хубави настойници, че той ако ги слуша, човек и половина ще стане.

Казвам: Трябва едно разбиране. В съвременната наука трябва да вървим по един отличен път. Всичките учени хора не седят на едно ниво, някои криво ме разбират. Но съвременната наука трябва да има приложение. Математиката е наука, която има приложение в живота. Във всяка една твоя мисъл стават ред процеси, математически изчисления. Ти за да извършиш какъв да е процес, има математически клетки, те докато не свършат своите математически изчисления, не може да пристъпиш нито на йота. След като извършат изчисленията, тогава казват: "Господарю, ще се мръднеш." И ти ще се мръднеш, колкото те ти кажат. Ако ти не пристъпиш според техните изчисления, ще те сполети нещастие. После искаш в човека морал. Има клетки, които седят хиляди пъти по-високо в морално отношение. Знаят си работата, знаят как да постъпиш, ако ги питаш, ако ги слушаш. Господ създал човека тъй хубаво, че Той му поставил настойници, толкова хубави настойници, че той ако ги слуша, човек и половина ще стане. Истинска наука е туй. Казваше ми един българин: "В боя при Солун падат гранати, куршуми, не зная какво да правя, казвам: Отидох, Господи! Нещо ми казва: "Не се мърдай, стой! Тихо стой! Никъде няма да се мърдаш! До пет минути няма да се мърдаш." След пет минути казва: "Ходи сега, бягай!" Слава Богу, нищо не ме засегна!" - казва ми. Друг ми разправяше следното: "Аз съм офицер, имам да охранявам един полк с войниците си. Един глас ми казва: "Ще вземеш еди-коя си позиция и няма да се мърдаш целия ден. Ако се мръднеш, ти и хората ти ще пострадат." Целия ден седим на това място, обстрелват ни. Никой не пострада през деня. На другия ден аз искам да идем на друго място да се скрием, но войниците казват: "Ние вчера тук бяхме в безопасност." Аз не останах при тях на старото място, отидох на ново място. Там падна една граната и изби всичките до един. Аз останах само жив." Сега ще кажете, че това е заблуждение. Ами не е ли заблуждения ти да вървиш по това, което не знаеш.

Новата работа,
СБ - София, 30.8.1932г.