Сега, за пример ние сме толкова лековерни, мислим, че съвременният живот може да се измени. - "Че как ще се измени?" - Може да се измени. "Че как ще се измени?" Съвременният строй е изменен. Съществува един строй в света, който трябва да възприемем. Ние създаваме само идеята в камарата, че трябва да подобрим света. Туй никога няма да стане. От две хиляди години християните, които са разбрали криво - какво са внесли, тъй както го разбират? Тъй както Христос учи, веднага ако го приложим, ще имаме резултати. Сега, разбира се, аз не искам да се занимавам с един човек, на когото кракът се е счупил. Защото според моите изчисления виждам на някой кракът се е счупил от желанието на хората да се счупи. Каквото хората желаят, това става. Някой път хората искат да се бият, започнат вестниците да пишат за войни, битки и най-после туй, което мислят, стане. Казват: "Да се примирим." И пак се примиряват и пак живеят братски. И тъй става. Туй, което общо е вярно, и в тебе е вярно. Докато ти в себе си не кажеш: "Ще стана умен, ще стана умен", и ставаш умен. - "Дотегна ми сиромашията, - и казваш - богатство, богатство." След като забогатееш, ще кажеш: "Сиромашия, сиромашия." Ако в света нямаше сиромаси хора, богатството нямаше смисъл. Красотата на богатството е сиромашията. Ако в света нямаше сиромаси хора, богатството щеше да бъде най-голямото нещастие. А красотата на здравето, това е болестта. Че ти като се разболееш, че какво е едно болезнено състояние? Че онзи, здравият човек, който убива хората, здрав ли е? Онзи, болният се моли, колко е кротък, той обещава всичко. Вие го облажавате, че се е разболял, отворил сърцето си. Онзи казва: "Аз работих, трябва да ям и пия, да живея." Всички трябва да измрат, той да живее. Болният казва: "Господ здраве да дава на хората." Не е лесно да си болен. Че кое е по-хубаво: да си болен и да желаеш доброто на света или да си здрав и да казваш: "Да измрат всичките, да ги избием." Хубаво, тогава само ти ще останеш в света. Няма никаква философия в това.