Ако ти в себе си убиеш всичко онова, което е възвишено и благородно, ако ти в себе си убиеш всяка хубава мисъл, която съгражда, ако ти в себе си убиеш всяко чувство, което съгражда, ако ти в себе си убиеш всяка постъпка, която съгражда, ти си убиец на себе си - остава в тебе една хилава мисъл.

Ако ти в себе си убиеш всичко онова, което е възвишено и благородно, ако ти в себе си убиеш всяка хубава мисъл, която съгражда, ако ти в себе си убиеш всяко чувство, което съгражда, ако ти в себе си убиеш всяка постъпка, която съгражда, ти си убиец на себе си - остава в тебе една хилава мисъл. Ако станеш някое величие в света, питам: Какво ще спечелиш? Следователно ще приложиш закона: никакво убийство на никаква мисъл, никакво убийство на никакво чувство и желание, никакво убийство на постъпките. Мислите, чувствата, желанията и постъпките да живеят. Никакъв затвор на никаква твоя мисъл, никакъв затвор на никакво твое чувство, никакъв затвор на каквато и да е твоя постъпка. Аз разбирам право. Има постъпки, които не са наши. Да убиеш един човек, това не е постъпка, това е престъпление. Под думата "постъпка" аз разбирам Божественото, под думата "мисъл" разбирам Божественото, под думата "чувство" разбирам Божественото, под "постъпка" разбирам Божественото. Простъпка, или хилава мисъл, хилаво чувство разбирам човешките неща от неразбирането, понеже ние искаме да бъдем щастливи. Ако ти убиеш един човек, ето какво ще стане. Ако ти убиеш един твой ближен, той ще стане един червей, ще влезе в твоя стомах чрез храната, ще вземе да те гложди, ще се размножава и оттам насетне в нервната система, в мислите, в желанията; и няма да видиш бял ден оттам насетне. Сега това няма приложение, понеже ние не разбираме закона, онзи закон, който направлява живота. Има неща, които още сега може да ги приложите и да опитате, че около вас има разумни същества и че вие живеете в един разумен свят. В дадения случай ако вие може да измените вашите чувства, ако може да измените вашите мисли и постъпки, този свят ще се отвори и вие ще видите хиляди лица, които ще се подадат, всички засмени. Вие ще кажете: "Обширен е този свят." И веднага всичката ви сиромашия, всичките ви болести ще изчезнат, всичките ви страдания ще изчезнат. Светът е пълен с толкова приятели. Сега вие сте като затворници, виждате само стражари, които ви пазят на вратата, и хиляди ваши приятели, които мислят заради вас. Казвате: "Те не съществуват." Когато вие се обърнете към тази любов, когато вие се обърнете към тази мъдрост, когато се обърнете към тази истина в този свят, стражарите ще отворят затвора и този затвор ще престане за вас. Всички затвори трябва да се съберат вътре във вас.

Новата работа,
СБ - София, 30.8.1932г.