Една жена е невъзможно да люби повече от един мъж.

В много наши нововъведения ние сме внесли нещо много дисхармонично и сме направили нашия живот нещастен. Вие влезете в някой град. По някой път усещате вдъхновение, приятно ви е да седнете. В друг град влезете, усещате притеснение. Тия хора, със своя живот, със своите тежки мисли, мъчно може да се издържат. И във всяко семейство, хората постоянно развалят семейния си живот. Мъжът постоянно храни лоши мисли за жена си, постоянно я подозира. За колко ли мъже не подозира жена си, най-малко сто мъже ще й изреди. Тия мисли съществуват в целия дом: този влязъл, онзи влязъл, този му казал, онзи му казал, и ако имате една фотография, ще видите и млади и стари, и мустакати в къщата му ходят, мазници на жена му. Жената прави същото: тя ще нахвърли лоши мисли, че сто млади жени ходят в къщи. Питам: като влязат тия развратни мъже според него тия мъже са развратни, като влязат тия развратни жени, какво ще стане от този дом? Моята философия изваждам: тя е по-ценна, .естествена, неизопачена. Една жена е невъзможно да люби повече от един мъж. Тя само един мъж люби: ако тя има много любовници, то причина е неговият образ. Тя си има известен идеал и казва: когото аз обичам той е умен, благороден. Този види, онзи види и казва: не е той! И мъжът си има идеал и той не може да люби повече от една жена. Само приписват на един мъж престъпление, че той имал повече жени! Ние не познаваме мъжкото естество, не познаваме и женското естество. Престъплението седи в това, че ние не се съобразяваме със закона на любовта, че не изявяваме любовта там където трябва! Престъпление е за един мъж да остави жена си да умре гладна. Че тя е умряла, той не е отговорен, но че той я е оставил да умре гладна, за това е виновен. След като умре тя, той ходи по третини, по деветини, двайсетини, подава на този, на онзи. По този начин престъплението не се изправя. Той на жена си преживе трябваше да й дава.

Намерената овца,
НБ - София, 2.10.1932г.