Свободата седи в истината, която прониква в дадения случай в нашите умове.

При сегашното разбиране в света и у религиозните хора, навсякъде има едно неразбиране между хората. Всеки иска да покаже, казва: „Аз другояче мисля.“ Не мислете, че свободата седи в това аз да мисля по друг начин. Свободата седи в истината, която прониква в дадения случай в нашите умове. Тя не зависи от нашата мисъл. Мисълта е само едно проявление на истината. Свободата е един резултат, мисълта е един проводник на тази истина, която е проникнала в нашия ум. Ние можем да мислим само тогава, когато истината е наша. Без истина никой не може да мисли. Някой казва: „Аз мисля.“ Трябва да разбираш. Ако твоята мисъл не е права, ти не може да мислиш. Каква мисъл е тази, която не може да ме освободи? Ако сега ви попитам след 20 години или след 60 години къде ще бъдете? Ще бъдете ли тук, в България, след 100 години? Преди 1000 години къде сте били? Не знаете това. Самото Писание казва, че човек е излязъл от Бога и станал човек жива душа. Запазили ли сте онова състояние, което сте имали, когато сте били у Бога? Не може да се върнете и да си спомните, че сте живели в Бога. Той ви е учил, излезли сте, дошли сте на Земята и сте забравили всичко. Знаете онази притча за блудния син, за която говори Христос – този син, който пасъл свинете. Че, този свят са свини. Всички ние сме свинопасци. След като те сполетят всички несрети в живота, дойдеш да умираш, казваш: „Ще се върна при Баща си.“ Това е последната умиралка. Ще вземеш тояжката си, ще идеш при Баща си и ще кажеш: „Ще ме извиниш, ще ме простиш, аз Те забравих, ядох и пих, живях. И вече не искам да бъда като син, но като слуга да изпълнявам волята Ти.“

Огнената пещ,
НБ - София, 28.1.1934г.