Всичките страдания, които имаме в живота си, това е огънят, пещта, през която Провидението иска да ни прекара, за да се оформят в нас най-добрите възгледи за живота. Защото, ако един човек не може да чувствува страданието на всичките хора, той не е човек. И светът няма да се поправи тъй, както сега мислите. В хората трябва да се яви туй желание да чувствуват страданието. Когато почнем да чувствуваме страданието на другите, светът ще се оправи. При сегашните условия, когато един човек го бесят, другите отиват да гледат. Бесят един човек, хората ходят да гледат. Няма никакво възпитание при бесенето. Тук преди десетина години бесеха един човек, всички се събраха да гледат. Ако е за бесене, вие може да четете Второзаконието, където Моисей прилагал неговия социален закон. В закона, който Бог му даде, пишеше едно, в неговия закон говореше друго. Един прост човек го убиха с камъни. Той събираше малко сухи тресчици в съботен ден – убиха го с камъни за нищо и никакво. За нищо и никакво го убиха с камъни. Туй е един социален закон. Защото в онзи закон, който Бог даде, любовта играе важна роля. Казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила.“