Човек служи сега само на своя ум и погрешката му произлиза от това.

Благува човек, който е верен на своя дух, който е верен на своята душа, който е верен на своя ум. Под „ум“ аз включвам и човешкото сърце, и човешката воля. Туй вземам като една интелигентност, която сега се удвоява, но взимам най-нисшето положение, при което човек се познава. Човек минава за едно същество, което мисли. Човек служи сега само на своя ум и погрешката му произлиза от това. Много пъти се казва, че умът поражда всичките нещастия на човека, по единствената причина, че човек слуша само своя ум. Но ще слушаш душата – това е майката. Ще слушаш духа – това е бащата. Следователно каквото каже синът, то да не става в този дом. Най-първо умът ще каже: „Каквото каже духът.“ Ти ще кажеш: „Имам един баща.“ След това умът ще каже: „Чакай да видя какво ще каже майка ми, понеже те ме родиха.“ След това ще кажете: „Чакай да видим аз какво ще кажа.“ Вие казвате: „Моят ум тъй ми диктува.“ Че, какво ти диктува твоят ум? Ти си още едно дете, което не е израсло. Ако представиш своята работа на баща си, той ще я анулира, ще каже: „Тъй, както казваш, не може.“ Но какво правят бащите със своите синове? Дават им да яздят дървени кончета. Какво правят майките със своите дъщери? Дават им мъртви куклички. Защо? Защото вие още не можете да родите жива кукла. Питам: Човекът, който се ражда и умира, не е ли кукла? Кукла е.

Огнената пещ,
НБ - София, 28.1.1934г.