Любовта трябва да се прояви у вас и като чувство, т.е. не само да не хапи и дращи, но и да дава нещо от себе си. Майката е изпитала тази любов.

Не е все едно да те бодат с игла или да те гладят с ръка. Казват: Еди-кой си момък целунал някоя мома. Кое е по-добре: да я ухапи, да я набие или да я целуне? По-добре е да я целуне, отколкото да я ухапи или одращи, както е постъпвал едно време, когато е бил вълк. Следователно, целувката е един начин, да не си причиняват хората рани. – Едно време съм правил ужасни престъпления, а сега ще те целуна, за да видиш, че нямам нокти, нямам зъби, каквито имах тогава – казва момъкът на момата. Момата казва: – Колко е хубав моят възлюбен! – Защо е хубав? – Защото любовта е влязла в тоя вълк и го е укротила. Излезе ли си любовта от сърцето му, той става пак вълк. Че това е така, се вижда, когато я напусне. Започне да говори лошо за нея, търси начин да й отмъсти, иска да я набие, става цял звяр. А момата купува витриол, хвърля го в лицето му, прави го нещастен през целия му живот. И казват след това:–Колко е благороден човек! – Да, благороден е, докато има любов в сърцето му, а като излезе любовта от него, никакво благородство няма, той е цял демон. Това са хора лишени от любов. Няма защо да им се сърдим, те изпитват такива страдания и мъчения, каквито ние не познаваме. Всички грешници, престъпници изпитват големи мъчения. Вие още не сте изпитвали любов, не я познавате във всичките й проявления. Вашата любов е достигнала дотам, да не дращите с ноктите си и да не хапите със зъбите си. Любовта трябва да се прояви у вас и като чувство, т.е. не само да не хапи и дращи, но и да дава нещо от себе си. Майката е изпитала тази любов. Тя казва: Едно време аз удушвах от любов. Но сега туря рожбата си от едната гърда на другата и я кърми. Какво нещо е кърменето? То е цяла наука. Аз препоръчвам на майките и на бащите да изучават кърменето. Наблюдавайте, какъв е този закон на кърменето. Гледайте вашето дете, дали ще ви ущипе, дали плаче, дали ще ви хапи, и от това ще познаете, от каква еволюция е то.

Любовта,
НБ - София, 27.2.1921г.