Сега да се върнем към основния закон: „Бог е Любов". Вложете в себе си мисълта: Бог е Любов в Неговото първично проявление. Разберете ли тоя първи принцип, ще разберете всички последващи принципи; не разберете ли първия принцип, нищо друго не можете да разберете. Следователно, на всинца ви препоръчвам да се върнете към първия принцип, да разберете Бога като Любов. Схванете ли първия принцип, ще схванете и втория – принципът на мъдростта или на вярата. Любовта е принципът на сърцето и душата, а вярата – на ума и на духа. Това е поляризиране. Вярата произтича от Любовта. Тя е втори принцип. Теософите го наричат „будхи", еманация на втория Логос, който създава условия за живот. Само умът, интелигентността, може да създаде истински условия за правилния, възрастващия живот. Само умният, интелигентният човек може да се развива правилно. Глупавият не може. Някои ще кажат: Знанието възгордява. Не, знание без любов възгордява, а знанието с любов облагородява. Знание без първия принцип възгордява, т.е. става болезнено. Англичаните казват: Горделива плът, болезнена плът, т.е. такава, която не може да се лекува. То се отнася за човек, който много знае, но у когото няма любов. И тъй, този Господ, когото туряме за основа на сърцето, на душата, на ума и на духа, това е Бог на Любовта. Той е основата на любовта. Като обиколи любовта през всички тези места, образува се цял един кръг. Следователно, пренасяйте любовта си от сърцето в душата, от душата в ума, от ума в духа и се съединете с Бога. Това са четири велики свята. Сърцето – това е астралният свят; душата – това е християнският рай – теософите го наричат „девакан"; а любовта като сила – това е менталният свят. Като влезете в умствения свят, там ще срещнете същества, които се занимават с любовта като сила. Любовта като принцип – това е светът на духа, т.е. Божественият свят. Като влезете в този свят, ще се качите при Бога и само там, по един опитен начин, ще можете да разрешите всички мъчнотии и ще разберете дълбоките причини на всичко, което става сега. Сега не се взирайте да видите нещо. Отвънка нищо няма да видите, но отправете ума, мисълта си към душата си.