От слънцето излиза една енергия, която създава човешките мозъци, човешките дробове, човешките тела. Ако хората знаеха тези закони, когато всеки прилив на тази енергия иде, и се цереха, тогава всички деца щяха да бъдат здрави.

Туй, което ви говоря, може да го опитате, тъй както може да опитате слънчевите лъчи. Преди години, когато ние говорехме за слънчевите лъчи, се смееха, казваха – заблуждение. Сега учените хора във франция, Германия, Англия говорят за силата, която излиза от слънцето, една специфична сила, с която може да се лекуват болните. Не само това, от слънцето излиза една енергия, която създава човешките мозъци, човешките дробове, човешките тела. Ако хората знаеха тези закони, когато всеки прилив на тази енергия иде, и се цереха, тогава всички деца щяха да бъдат здрави. Всеки дар отгоре иде, то не е произвол. Но земята е създала само нашия стомах. Благодарим за това. А за дробовете, за мозъка – не може да го създаде. Човешкото сърце е свързано със слънцето. Човешкото сърце има ритъм точно на слънцето. Както вибрира слънцето, такъв ритъм, такъв пулс има и сърцето. На някой бие 50, на някой 60. Нормалното биене на сърцето е свързано със слънцето. Но има едно друго слънце, с което е свързана цялата наша Слънчева система. Това са грандиозни понятия. Сега ученият човек, за да стане учен, ще каже: „Отде е това слънце, отде е човекът? Кой от вас е видял човека?“ Ти четеш съчиненията на Шопенхауер, съчиненията на Виктор Юго, на Кант, на Толстой. Де е Толстой? Туй, което умира, не е човекът. Туй, което не умира, то е човекът.

Петте ечемичени хляба,
НБ - София, 30.4.1933г.