Ако ти във време на мъчнотии се разколебаеш в твоята мисъл, ти си един слаб човек. Ако във време на мъчнотии в тебе се заражда вяра да преодоляваш мъчнотиите, ти си силен човек.

Христос казва: „Туй, което аз ви говоря, то е духът и животът.“ Туй, което ти мислиш, туй което ти чувстваш, туй което ти съзнаваш, то е човекът. Човешката мисъл, това си ти, човешките чувства, това си ти и твоите постъпки в дадения случай си ти. Не отвънка. Ако ти във време на мъчнотии се разколебаеш в твоята мисъл, ти си един слаб човек. Ако във време на мъчнотии в тебе се заражда вяра да преодоляваш мъчнотиите, ти си силен човек. Ако при големите мъчнотии твоите чувства се уякчават, не от страх да се одържа, че си силен човек. Ако в своите постъпки се закрепваш, ти си силен човек. Аз не говоря на своенравие, за своеволие. В какво седи човекът? Та казвам, ако Христос имаше тези съображения, ако той би бил един проповедник да проповядва с пари, ако искаше да има доброто мнение на еврейските равини в неговото време, какво щеше да направи, кажете ми. Нищо. Не му трепна окото. Той знаеше, че неговото учение ще има лоши резултати. Той казва: „Аз ще изнеса истината.“ Той каза на тези равини: „Ако съборите този храм, имам власт в три дни да го съградя. Може да направите опит.“ Те направиха и той въздигна храма. Те разбраха буквално за техния храм. С това не трябва да ме разбирате, че аз говоря против евреите. И евреите са хора като нас.

Петте ечемичени хляба,
НБ - София, 30.4.1933г.