Този свят се гради, и навсякъде нещастия има.

Съвременните хора се нуждаем от едно: ние не сме хора на вярата, ние даже не сме хора на съвременния разум. Преди 15 или преди повече от 20 години разисквам с един млад, много интелигентен човек. „Слушай – казва – аз уважавам твоите възгледи, но мене ми се струва, че тези са празни работи, това не съществува, онова не съществува. Аз не вярвам в това, което ти вярваш.“ Казвам: „Нищо не значи абсолютно. Е, в какво вярваш?“ „Вярвам, че един ден ще умра.“ „Ти друг път умирал ли си?“ „Не съм умирал.“ „Ти нямаш право да говориш за смъртта. Сега живееш, може да говориш за живота.“ И започвам своите аргументи. „Ако имаше Господ, такива неправди в света как ще съществуват?“ „Прав си. Но най-напред всички тези неправди показват, че Господ съществува. Защото, ако нямаше неправди, не щях да се съмнявам. Ако се гради една къща и не пада нито една капка никъде, аз не зная, че се гради къща. Когато се гради къща, ще има оцапани камъни. Този свят се гради, и навсякъде нещастия има. Ако вие не споделяте моето мнение, то е друг въпрос.“ Нещастия, боледувания, толкоз хора умират, толкоз хора са нещастни, войни се отварят, бият се хората, проповядват, идват учители, говорят: „Обърнете се към Бога“, говорят за друг един свят. Но не зная доколко светът е прогресирал. Има един прогрес в света. Той е много малък в сравнение. Има един естествен прогрес в света. Той не се дължи на хората. Е, как ще ми обясните. Разправяше ми един господин. Там, в Русенско, минава, разбойници има и той се спира и казва: „Искате ли от мене нещо?“ Главатарят казва: „От тебе нищо не искаме.“ Потупва го и казва: „Ние знаем от кого да искаме. Ти си върви.“ Питам, защо от него не искат? Понеже той не е турил на бюджета, няма какво да дава. Този го поглежда и казва: „Аз те виждам, ти не си богат човек, ти си сиромах, много си страдал. Изважда от джоба си и казва – хайде, да ни помниш. Помоли се за нас да имаме берекет, да можем да си свършим работата, да не ни сполети някое зло. Не е хубаво, лош е занаятът ни, но какво да правим.“

Петте ечемичени хляба,
НБ - София, 30.4.1933г.