Българинът казва така: „Роди ме, майко, с късмет, пък ме хвърли на купище.“ Значи роди ме с дарби, вложи в мене един здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах, пък вложи и най-хубавото, което имаш, и ме тури на произвола на съдбата и ще видиш тогава какво аз мога да направя.

Отива един студент, който свършил четири факултета – това било в Америка, при един американски милиардер. Влиза там и с всичкото достойнство да се представи. След като си разправил историята, този милиардер извадил и му дал 10 долара и казал: „Господине, толкова имам в бюджета си за такива учени хора като тебе.“ Когато аз представям този пример, един учен българин тук казва: „Много пресилена е тази работа, невероятни работи са тези, които разправят, не може да бъде.“ „Пиши – казвам – на трима милиардери, пиши им да ти отпуснат по една субсидия, да ти помогнат на списанието.“ Той писа и те му отговориха навреме, но не му изпратиха нито един долар. Писаха му: „Господине, нямаме такъв бюджет.“ Обаче при този милиардер влиза една млада мома, красива, засмяна, усмихва се и на нея милиардерът ѝ дава 20 хиляди долара веднага. Казва: „Заповядайте, на ваше разположение съм.“ Казвам, де е силата? Тази мома не е свършила четири факултета, нищо не е свършила, а на нея веднага дава 20 хиляди долара. Ще кажете, че го е омагьосала. Но тази мома има един здрав мозък, има здрави дробове, здрави еманации има, а на този студент му липсва нещо. Българинът казва така: „Роди ме, майко, с късмет, пък ме хвърли на купище.“ Значи роди ме с дарби, вложи в мене един здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах, пък вложи и най-хубавото, което имаш, и ме тури на произвола на съдбата и ще видиш тогава какво аз мога да направя.

Петте ечемичени хляба,
НБ - София, 30.4.1933г.