Майката е съдба.

Ние не трябва да разрешаваме живота, тъй както в някой замък. Да кажем, ако ви затворят сто години в този замък херметически, пък има въздух в шишета. Има борба за този въздух. Ако има сто шишета, тогава на сто души по едно шише ще се падне. Тогава всеки ще трепери за своето шише, той има шанс да живее сто години. Ако живее непредпазливо и счупи едно шише, той ще живее една година по-малко. Ние хората сега сме затворени в замъка с шишетата. Тогава аз предсказвам. Всеки, който предсказва колко години ще живее, туй показва, че е счупил тези шишета. Запример, когато един човек не може да живее дълго време, неговото ухо е изядено долу. Щом е късо ухото долу, сто години не може да живее. Учените хора, германците, които изследват, на една млада сестра дадоха едно съчинение на един германец и тя само си тегли ухото, понеже той казал, че от дължината на ухото зависи дължината на живота. Че тя казва: „Ние и досега сме имали уши. Не знаем. Не че туй е животът, туй показва колко години ще живееш.“ Не само това, но зависи и от дебелината. Ако тези уши светят, пак няма да живееш дълго време. И ако носът ти свети, пак няма да живееш дълго време. Носът ти трябва да бъде доста масивен, и ухото ти трябва да бъде масивно. Под масивно разбирам да бъде червеничко, тъй добре очертано да бъде това ухо. Тази долната част да бъде добре очертана. Туй е едно учение не за деца, но за майки. Майката може да проточи живота на детето си. Преди да е родила туй дете, тя може да направи да създаде туй дете да живее 120 години. Колкото години майката иска да живее туй дете, толкоз години ще живее. Майката е съдба. Трябва да знаете какво влияние има вярването (внушението), каква мощна сила представя внушението. Не казвам: внуши му. То е хубаво да се внуши, но не е хубаво внушението. Има болни, след като се тури под магнетичен сън и им се внуши, че са здрави, че ще оздравее, и такива хора, след като се събудят от сън, болестта ще изчезне, без да му се дава лекарство. Но някой човек, ако го туриш под магнетичен сън и му внушиш, че е болен, като се събуди, ще заболее. Срещнеш някого и кажеш: „Защо си пожълтял, какво имаш?“ Веднага заболее или го заболят сливиците, казва, дали не е някоя охтика, дали някой рак в гърлото. Дойде страхът.

Петте ечемичени хляба,
НБ - София, 30.4.1933г.