Животът трябва да се разбира във всички негови най-тънки прояви, във всички негови тънки изисквания.

Две важни неща има, които животът изисква. Те са храната и водата. Значи, гладът и жаждата са две силни неща, които лишават всички същества от живота. Когато човек гладува, животът в него се проявява, изисква храна. Докато не приеме тази храна, той изпитва мъка, безпокойствие, страдание. Щом приеме храната, в него настава мир, доволство. Така разбират простите, неучените хора живота. Казвате: Само вода и храна ли са нужни за живота? — Много са елементите, които животът изисква. Ще ви дам следния пример. Затварят едного в една стая и от време на време му донасят хляб и вода. Седи той в стаята година, две и всички знаят, и той сам знае, че е жив, живее в тази стая. След време изваждат този човек от стаята и го оставят в една хубава градина. В градината той вече може свободно да се разхожда, да диша чист въздух, да се радва на светлината. Той казва: Сега вече живея! Не се минава много, завеждат този човек в една богата библиотека и го оставят там да чете каквото иска, по свобода и по разположение. Този човек се чувства доволен, щастлив и казва: Сега живея още по-добре! Започнах вече да разбирам смисъла на живота. — Както виждате, този човек и в първия случай живее, но като затворник. И във втория случай живее, но свободен е от затвора. В третия случай живее като човек, с всички нужди на своето външно и вътрешно естество. Животът трябва да се разбира във всички негови най-тънки прояви, във всички негови тънки изисквания. Който изпитва живота в неговите тънки и разумни прояви, той всякога е доволен, защото кръгът на неговата деятелност се разширява. Той изпитва приятно чувство на растене, на живот в своя ум, в своето сърце, в своята душа.

Отличителните черти на живота,
МОК - София, 25.10.1922г.