Сам по себе си гладът е нещо силно. Всяко обяснение около него ще го обезсили.

Като четете темите си, забелязвам, че вие се стремите да напишете нещо красиво, с хубави изрази, без да съдържа истината. В това отношение вие мязате на модерните дами, които се обличат с красиви, скъпи дрехи, да се представят пред света, без да обръщат внимание на това дали дрехите им са топли, хигиенични. Но това, което е позволено в света за светския човек, не е позволено за окултния ученик. Когато светският човек е гладен, пътувал е няколко деня без хляб и няма близки, към които да се обърне, той ще се моли на този, на онзи, ще апелира към тяхното благородство, към тяхната добрина, дано го нахранят. Обаче, ако окултният ученик изпадне в такова положение, не му е позволено да говори толкова много. Това са излишни думи. Той трябва да каже: Гладен съм! — Нищо повече. Всяка трета дума не е на мястото си. Който го чуе, ще каже: Гладен е човекът, да го нахраним. Всеки знае какво нещо е гладът. Ако гладният започне да обяснява защо е гладен, от колко време гладува, кой как мине покрай него, ще каже: Оставете го, не го слушайте, този човек не е гладен. Сам по себе си гладът е нещо силно. Всяко обяснение около него ще го обезсили.

Отличителните черти на живота,
МОК - София, 25.10.1922г.